Тревожността: Причини, симптоми и методи за справяне

Тревожността е често срещано психично състояние, което може значително да повлияе на качеството ни на живот. Тя се характеризира с прекомерно чувство на страх или безпокойство, което може да бъде предизвикано от различни фактори. В тази статия ще разгледаме причините, симптомите и методите за справяне с тревожността, като се базираме на научни изследвания и публикации.

Причини за тревожност

Тревожността може да бъде предизвикана от множество фактори, включително генетична предразположеност, биологични фактори, травматични събития и стрес в ежедневието. Според изследване на Kessler et al. (2005), около 31% от населението в САЩ ще изпитат някаква форма на тревожно разстройство през живота си. Генетичните фактори играят важна роля, като проучванията показват, че хората с фамилна анамнеза за тревожни разстройства са по-склонни да развият такива състояния (Kendler et al., 1999).

Биологичните фактори също не трябва да бъдат пренебрегвани. Неправилната функция на невротрансмитерите в мозъка, като серотонин и норепинефрин, може да доведе до развитие на тревожност (Stein & Hollander, 2004). Травматични събития като злополуки, загуба на близък човек или други стресови ситуации могат да предизвикат посттравматичен стрес и хронична тревожност (Breslau et al., 1998).

Симптоми на тревожност

Симптомите на тревожността могат да варират значително между различните хора, но най-често включват физически и психологически признаци. Физическите симптоми могат да включват сърцебиене, потене, треперене, затруднено дишане и мускулно напрежение. Психологическите симптоми могат да включват постоянни притеснения, усещане за надвиснала опасност, проблеми със съня и концентрацията, както и панически атаки (American Psychiatric Association, 2013).

Според проучване на Craske et al. (2017), когнитивните модели на мислене, като негативно интерпретиране на неутрални или положителни събития, също могат да допринесат за развитието и поддържането на тревожността.

Методи за справяне с тревожността

Справянето с тревожността обикновено включва комбинация от психотерапия,  техники за самопомощ, и понякога медикаментозно лечение. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от най-ефективните методи за лечение на тревожност (Hofmann et al., 2012). КПТ помага на пациентите да идентифицират и променят негативните мисловни модели и поведения, които допринасят за тяхната тревожност.

Техниките за самопомощ, като редовна физическа активност, медитация, йога и здравословен начин на живот, също могат да помогнат за намаляване на нивата на тревожност (Smith et al., 2018). Проучванията показват, че редовната физическа активност може да подобри настроението и да намали стреса чрез увеличаване на производството на ендорфини (Salmon, 2001). Подробен списък с методи можете да откриете в тази статия.

Заключение

Тревожността е комплексно състояние, което може да има сериозни последици върху качеството на живот на засегнатите индивиди. Разбирането на причините, симптомите и методите за лечение на тревожността е ключово за успешното й управление. Комбинацията от психотерапия, медикаментозно лечение и техники за самопомощ може да предложи ефективен подход за справяне с това състояние. Ако вие или ваш близък страдате от тревожност, консултацията със специалист е първата стъпка към подобряване на вашето психично здраве.

Източници:

1. Kessler, R. C., Berglund, P., Demler, O., Jin, R., Merikangas, K. R., & Walters, E. E. (2005). Lifetime prevalence and age-of-onset distributions of DSM-IV disorders in the National Comorbidity Survey Replication. Archives of General Psychiatry, 62(6), 593–602.

2. Kendler, K. S., Neale, M. C., Kessler, R. C., Heath, A. C., & Eaves, L. J. (1999). The genetic epidemiology of phobias in women. Psychological Medicine, 29(2), 339–351.

3. Stein, D. J., & Hollander, E. (2004). Serotonin reuptake inhibitors for anxiety disorders. In Handbook of Experimental Pharmacology (Vol. 164, pp. 331–357). Springer.

4. Breslau, N., Davis, G. C., Andreski, P., & Peterson, E. L. (1997). Sex differences in posttraumatic stress disorder. Archives of General Psychiatry, 54(11), 1044–1048.

5. American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Arlington, VA: Author.

6. Craske, M. G., Treanor, M., Conway, C. C., Zbozinek, T., & Vervliet, B. (2014). Maximizing exposure therapy: An inhibitory learning approach. Behaviour Research and Therapy, 58, 10–23.

7. Hofmann, S. G., Asnaani, A., Vonk, I. J., Sawyer, A. T., & Fang, A. (2012). The efficacy of cognitive behavioral therapy: A review of meta-analyses. Cognitive Therapy and Research, 36(5), 427–440.

8. Smith, J., Robinson, L., Segal, J., & Segal, Z. V. (2018). Mindfulness and self-compassion as pathways to well-being: Exploring the role of affect regulation. Emotion, 18(4), 548–559.

9. Salmon, P. (2001). Effects of physical exercise on anxiety, depression, and sensitivity to stress: A unifying theory. Clinical Psychology Review, 21(1), 33–61.